Re: Знаете ли, че ...?

[Rhino]

Освен това са и самонадеяни.
Cамонадеяността определено върви ръка в ръка с ограничеността.

Мисля че не е много правилно заключението ти. Не винаги едното има нещо общо с другото.

Мисля, че самата самонадеяност е вече предпоставка за ограниченост. Ако не смяташ, че е така, опровергай ме.

Ограниченият човек в повечето случаи няма голямо самочуствие, точно поради факта, че няма нужните познания. И по тази причина, след като не е уверен в собствените си сили и знания, той не може да бъде самонадеян. Има отделни случаи на самонадеяност без покритие, но мисля че хората които имаш предвид, не спадат към тая категория.

Наде, обикновено е обратното - самочувствието върви рамо до рамо с повърхностните познания. Колкото повече научава човек, толкова повече разбира, колко са нищожни знанията му и колко необоснована е самонадеяността му.

[Надя]

Освен това са и самонадеяни.
Cамонадеяността определено върви ръка в ръка с ограничеността.

Мисля че не е много правилно заключението ти. Не винаги едното има нещо общо с другото.

Мисля, че самата самонадеяност е вече предпоставка за ограниченост. Ако не смяташ, че е така, опровергай ме.

Ограниченият човек в повечето случаи няма голямо самочуствие, точно поради факта, че няма нужните познания. И по тази причина, след като не е уверен в собствените си сили и знания, той не може да бъде самонадеян. Има отделни случаи на самонадеяност без покритие, но мисля че хората които имаш предвид, не спадат към тая категория.

Наде, обикновено е обратното - самочувствието върви рамо до рамо с повърхностните познания. Колкото повече научава човек, толкова повече разбира, колко са нищожни знанията му и колко необоснована е самонадеяността му.

"Аз знам, че нищо не знам" - Сократ

[Rhino]

"Аз знам, че нищо не знам" - Сократ

"Софокъл е мъдър, Еврипид е по-мъдър, но най-мъдър от всички е Сократ." - Забравих вече кой го беше казал.

[momo]

СЪВРЕМЕННИЯТ РОМАН ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ВИРДЖИНИЯ УЛФ

Венцеслав Константинов

web | Писатели за творчеството

В разгара на Втората световна война, когато германската авиация разрушава Ковънтри и бомбардира Лондон, в малкото южно градче Луис, недалеч от брега на Ламанша, в графство Съсекс, се самоубива Вирджиния Улф. Петдесет и девет годишната английска писателка оставя след себе си седем романа, томче есеистика и едно име, чието значение ще расте с времето, за да се превърне постепенно в легенда. Днес за творчеството й са изписани повече книги, отколкото тя е създала, а литературният й стил и идеите й за съвременния роман се изучават в университетите на цивилизованите страни.

"Изкуство на съзнанието" - така може да се нарече онова модерно направление в литературата, което се стреми зад видимата действителност да открие и проследи най-интимните душевни преживявания и мисловни движения на героите, да намери тяхното място не просто сред потока на социалния живот, а в безкрая на времето. Наред с Дороти Ричардсън и Джеймс Джойс най-значим представител на това направление е Вирджиния Улф. Своите възгледи за задачата на новия творец тя излага в написаното през 1919 година есе "Съвременният роман". Тогава тридесет и седем годишната Вирджиния Улф, живяла от 1882 до 1941 година, не е публикувала нито една книга, но вече е основала със съпруга си издателството "Хогарт прес".

В есето си бъдещата прочута писателка прави обзор на съвременната й английска романистика, за да установи с удивление, че с някогашните тежки сечива и примитивни материали творци от миналото като Хенри Филдинг и Джейн Остин са се справяли много добре, макар от шедьоврите им да лъха наивност. Днешните романисти завистливо поглеждат назад към ония по-щастливи войни, чиято битка е спечелена и от чиито победи се излъчва такова сияйно съвършенство. Недоволството на Вирджиния Улф е насочено към писателите Хърбърт Уелс, Арнълд Бенет и Джон Голсуърти, чиито творби - според нея - излъчват едно живо, дъхащо, делнично несъвършенство, което позволява да бъдат подлагани на най-безцеремонна преценка. И тримата са събудили толкова надежди и са ги разрушили с такова усърдие, че заслужават признателност, загдето са показали на новите творци какво биха могли да постигнат, но не са постигнали, и какво младите не могат да постигнат, но сигурно и не желаят да постигнат.

Вирджиния Улф събира обвиненията и огорченията си в една дума и заявява, че тези трима писатели са "материалисти". Те я разочароват, защото ги занимава не духът, а тялото. И тримата оставят у нея чувството, че колкото по-скоро английската проза им обърне гръб и отмине нататък, та макар и към пустинята, толкова по-добре ще е за душата на литературата. При Хърбърт Уелс определението "материалист" насочва мисълта към съдбоносната утайка в неговия талант, към голямата тинеста буца, разтворена в бистротата на вдъхновението му. Той е материалист само от добросърдечност, нагърбва се да върши работата на правителствени чиновници и толкова е затрупан от идеи и факти, че няма време да осъзнае или по-скоро забравя колко е погрешно да остава човеците си недодялани и грубовати, заключава Вирджиния Улф.

Ала мистър Бенет е според нея най-големият престъпник, защото от тримата той най-добре владее занаята. Неговите книги са тъй безпогрешно построени и толкова майсторски изпипани, че и най-взискателният критик не може да съзре пролука и цепнатина, откъдето да проникне разрухата. И въпреки всичко - дали животът ще пожелае да се засели тук? Неговите образи живеят пищно, дори неочаквано пълнокръвно; остава само да се запитаме как живеят и за какво живеят?

Макар дълбоко да уважава почтеността и човечността на Джон Голсуърти, Вирджиния Улф не намира онова, което търси, и в неговите страници.

Така под общия етикет "материалисти" тя разбира, че всички тези писатели пишат за неважни неща, че пропиляват много сръчност и много труд, за да представят незначителното и преходното за истинско и трайно. Бъдещата голяма романистка изразява мнението, че белетристичната форма, модна в момента, вместо да хване, най-често изпуска онова, което читателят търси. Все едно как ще го наречем - живот или дух, истина иди реалност, основното нещо се е изплъзнало. Така голяма част от непосилния труд за създаване на достоверността, за уподобяването на живота в сюжета е не само труд, хвърлен на вятъра, а труд, вложен не където трябва - дотам, че замъглява и препречва светлината на замисъла. Писателят сякаш е тласкан не от собствена воля, а от властен и безскрупулен тиранин, който го е поробил, да съчинява сюжет, да измисля комедийни положения, трагични ситуации, любовни влечения и атмосфера на достоверност, която да обвие всичко това толкова плътно, щото ако героите му изведнъж оживеят, да са наконтени до последното копче на палтото по модата на деня. Волята на тиранина е изпълнена: романът е написан по всички правила.

[momo]

Но напоследък - а времето е кризисните години след Първата световна война - у писателя започва да се промъква съмнение, той усеща бунтовна тръпка и си задава въпросите: "Нима животът е такъв? Такива ли трябва да са романите?" Ето отговорът на Вирджиния Улф:

"Обърнете поглед навътре и ще разберете, че животът съвсем не е "такъв". Проследете за миг едно обикновено съзнание в един обикновен ден. В съзнанието нахлуват безброй много впечатления - безлични, фантастични, мимолетни или издълбани като със стоманено шило. Те прииждат от всички страни, неспирен порой от неизброими атоми, и докато падат, докато се наместват в живота на понеделника или вторника, акцентите сменят предишните си места; значителен момент се оказва вече не оня, а този тук; тъй че, ако писателят беше човек свободен, а не роб, ако можеше да пише за каквото иска, а не за каквото трябва, ако можеше да извае творбата си въз основа на собственото си чувство, а не на общоприетите условности, тогава нямаше да има нито фабула, нито комедия, нито трагедия, нито любовни влечения, нито драми в общоприетия стил и нито едно копче нямаше да е зашито според повелите на последната мода. Животът не е гирлянда от увеселителни фенери, окачени симетрично; животът е луминесцентна нимба, полупрозрачна обвивка, която ни обгръща от началото на съзнателното ни съществуване до самия край. Нима задачата на писателя не е именно тая - да разкрие тази меняща се, тази непозната и необхватна душа, все едно колко непроницаема и колко сложна е тя, да я разкрие колкото може по-вярно и по-задълбочено? Ние не призоваваме само към смелост и искреност; ние искаме да подскажем, че истинската материя на прозата е малко по-различна от онова, в което ни карат да вярваме.

Във всеки случай по такъв някакъв начин ни се иска да определим достойнството, отличаващо творбите на неколцина млади автори, сред които изпъква мистър Джеймс Джойс, от творбите на предшествениците им. Тези млади хора се опитват да се приближат до живота, да съхранят с по-голяма искреност и точност онова, което ги интересува и вълнува, дори ако заради това се наложи да пренебрегнат повечето от условностите, към които обикновено се придържат романистите. Хайде да проследим атомите тъй, както попадат в съзнанието, по реда, по който попадат, да проследим отпечатъците, макар и разпокъсани и неразбираеми на вид, които всяка гледка или всяка случка оставят върху съзнанието. Да не смятаме за безусловно, че животът съществува по-пълноценно в онова, което се приема за голямо, отколкото в онова, което е прието да се смята за малко...

В противовес на ония, които нарекохме материалисти, мистър Джойс е ДУХОВЕН; заел се е на всяка цена да опише трептенето на оня най-съкровен пламък, който изпраща светлинни сигнали в мозъка, и за да осъществи това, отхвърля с възхитителна смелост всичко, което смята за незначително, та ако ще да е дори правдоподобността, яснотата или който да е от крайпътните камъни, служили в продължение на много поколения да подкрепят въображението на читателя, когато от него се иска да си представя неща, които не могат нито да се пипнат, нито да се видят.

Всеки метод е правилен, щом изразява онова, което ни се иска да изразим, ако сме истински писатели, и щом ни довежда по-близо до идеята на романиста, ако сме читатели. Този метод притежава достойнството да ни приближи до онова, което ни се иска - да назовем САМИЯ ЖИВОТ. Проблемът пред романиста днес, както сигурно и пред романиста от миналото, е да изнамери начин, по който, невъзпрепятстван, да напише, каквото му се пише. Той трябва да събере смелост да заяви, че не го интересува повече "онова", а "това"; и само от "това" ще гради творбата си. За съвременния писател това "това", точката на интереса, лежи, както изглежда, в неизследваните дълбини на психологията. И по тази причина акцентът изведнъж се премества; ударението пада върху нещо доскоро пренебрегвано; изведнъж изпъква друго очертание на формата, трудно разбираемо за нас, неразбираемо за нашите предшественици.

И в най-общите приказки за съвременната английска белетристика едва ли е възможно да не се спомене руското влияние; а спомене ли се руското влияние, има опасност човек да осъзнае, че да се пише за която да е белетристика освен за тяхната, е чисто губене на време. Ако търсим разбиране на душата и сърцето, къде другаде ще го намерим по-истинско и по-задълбочено? Ако ни е додеяло от нашия английски материализъм, то и най-незначителният техен белетрист благоговее пред човешкия дух. У всеки велик руски писател като че разпознаваме чертите на светец, ако е святост да съчувстваш на чуждото страдание, да обичаш другите, да искаш да постигнеш някаква цел, достойна за най-чистите стремежи на душата. Светецът у тях ни кара да осъзнаваме собственото си жалко безверие и превръща не един и не два от най-прочутите наши романи в панаирджийска суетня, изводите на руския ум, тъй чувствителен и съчувствен, най-често са много, много тъжни. А може би ще е по-вярно, ако кажем, че руският ум не стига до изводи. Това е от чувството, че отговор няма и че погледнато честно, животът ни задава въпрос след въпрос и ние трябва да ги оставим, след като разказът е свършил, да отекват неспирно в едно безнадеждно питане, което ни изпълва с дълбоко, накрая дори с гневно отчаяние."

Вирджиния Улф все пак допуска, че е възможно английският писател да вижда неща, които убягват на руския - иначе как да се обясни гласът на протест, който се смесва с британското униние? Според нея този глас на протест е гласът на друга една, древна цивилизация, която е развила у английския романист инстинкта да се наслаждава и да се отбранява, вместо да страда и да проумява. Но тъкмо сравняването на две белетристики, тъй неизмеримо отдалечени една от друга, дава представа за безбрежните възможности на изкуството, напомня, че всеки "метод", всеки експеримент, дори най-безумният, е разрешен; не се разрешават единствено неискреността и преструвката.

[momo]

Не можеш да намериш покой като избягваш живота.
Целият живот на една жена, в един ден, само един ден, а после същият този ден през целия ѝ живот.
Какво значие има че съжаляваш, когато нямаш избор? Важно е какво можеш да понесеш.

[momo]

Седемте златни правила за щастие


Наследствените черти и опитът от детството са половината от потенциала на определен човек да бъде щастлив. Другата половина зависи от седемте "златни правила". Използването на различна технология, а именно "психологически упражнения" всеки може да постигне чувството за хармония и удоволствие. Това е основният постулат за така наречената положителна психология т.е. "науката за щастие", чийто родоначалник е американският професор от Пенсилвания Мартин Селигмън.

Каква е рецептата за щастие или кои са седемте златни правила:
1. Усмихвайте се;
2. Изберете професия, която ви харесва;
3. Занимавайте се с благотворителна дейност или пейте в хор;
4. Бъдете любезни с другите;
5. Влезте в положението на приятелите си;
6. Не гледайте телевизия;
7. Разхождайте се.

Усмихването произвежда приятна химическа реакция в мозъка и привлича останалите хора. Когато става въпрос за професията, изследването показва, че най-щастливи са фризьорките, но не изостават и свещениците, готвачите, козметиците, водопроводчиците и автомеханиците. Хората, които се грижат за други са по-щастливи от онези, които се грижат само за себе си.

Ако сте любезни към другите, те ще отговорят по същият начин, влизането в положение на приятелите е най-голямото богатство. Телевизията не трябва да се гледа, защото дори и най-популярните сериали предизвикват леко чувство на депресия. Активните хора също са по-щастливи от онези които не са активни. Разхождайте се поне един километър на ден, яжте въглехидрати, тестени изделия и плодове, защото това повишава нивото на серотин - хормонът който регулира настроението.

Открийте какво ви развеселява. Професор Селигман открил, че е възможно човек да се контролира и съвсем да премахне отрицателните мисли. Според него е необходимо 21 ден да се правят психологически упражнения на мозъка за да се създаде "пътека", която чувството за щастие преобразява в навик и още 63 дни това което е научено да се запази. Установено е също така и, че хората които себе си приемат за "много щастливи" не са нито по-красиви, нито по-богати, нито по-успели от средностатистическия човек. Онова което ги различава, че са открили какво ги прави щастливи и с този критерий се съобразяват. Решението е просто - не може да останете в къщи и да чакате щастието да почука на вратата. Трябва да излезете и да го потърсите

http://janina.hit.bg/

[Rhino]

Усмихването произвежда приятна химическа реакция в мозъка и привлича останалите хора. Когато става въпрос за професията, изследването показва, че най-щастливи са фризьорките, но не изостават и свещениците, готвачите, козметиците, водопроводчиците и автомеханиците. Хората, които се грижат за други са по-щастливи от онези, които се грижат само за себе си.

[momo]

МЪДРОСТТА НА ИНЦИАНЦИТЕ

Научи се да се наслаждаваш на мигновената красота,
на птичия полет, играта на вятъра, песента на изворите,
тайнствения сумрак на горския храсталак...
Стани като детето, което се учудва на всичко,
и времето ще спре;
ще се слееш със света в собственото си тяло.

* * *

Не се страхувай от различията и противоречията,
които разделят света и създават илюзията за отделни събития.
Такова възприемане е извор на сблъсъци,
страдания и постоянна борба.
Нощта не е враг на деня,
както смъртта не е враг на живота.
За да се получи небесна дъга трябва да се срещнат
огъня и водата, слънцето и влагата.

* * *

Слънцето, луната, звездите... както и сърцето на човека
са местата, където Бог е спрял, за да открие любовта си.
Индианецът мисли за тези места и отправя към тях молитвите си.
От тях получава подкрепа и благословия.

* * *

Бъди внимателен към шумовете на природата,
към собствените си мисли, към вътрешните си усещания,
към вълненията и реакциите на хората наоколо – без насилие,
с любов и почитание.
Тогава Духът ще се отвори като цветето сутрин,
Bселената ще ти открие красотата си
и всеки миг от живота ти ще бъде като първи изгрев.

* * *

Когато проникнеш много дълбоко в себе си,
неизбежно стигаш до безкрая на света.
Лесно можеш да се поставиш на мястото на дърво,
планина или дишащ листак,
да станеш птичи полет или уханието на цвете.
Имаш в себе си мощта да изпиташ незнайните
възможности на природата чрез вътрешния опит,
който ни връща в центъра на всички неща.

* * *

Престани да гледаш света с безпокойство.
Очите ти пръскат светлината на деня.

* * *

Научи се да общуваш с другите форми на живот –
дървото, ручея, животното.
Това са другите форми на теб самия.

* * *

Бъди ти самият, научи се с действията си да създаваш вълнения,
усещания и цветове подобно на художника,
подобно на твореца на вселената.
В теб е мястото на най-голямата любов.
Няма друго място, за да обичаш.

* * *

Размишлявай за ведростта на небето,
лекотата на облака, отдалечи се от всичко,
което задръства и натоварва духа.
Промени начина си на виждане и усещане:
"На върха на планината е закачен един облак
и моето сърце е закачено за него."
Така мисли и мъдрият навахо.

* * *

Чрез природата Бог ни дава необятна възможност:
свободни сме да правим нещата с любов.
С други думи -
трябва да поемем риска да живеем и да обичаме,
да преоткрием всеотдайността на детето,
чистата му радост, безкрайната му доверчивост,
без да губим прозорливостта на воина.

* * *

Не губи невинността и неуязвимостта на детето.
Това не са различни неща, едното е следствие на другото.
Мъдрият е едновременно и орелът в небесата, и лястовицата,
все още крехка, зачудена от първите лъчи на пролетта.

* * *

Любовта няма нито минало, нито бъдеще.
Тя се осъществява на мига с непосредствена красота, като пламък.
Това усилва и осветява цялото Творение.
Научи се да изживяваш мига,
тогава страхът ти ще изчезне и мигът ще стане вечен.
Друга вечност няма.

* * *

Ако искаш да живееш в трайно щастие,
освободи се от навиците,
които оковават и утежняват духа.
Остави красотата на света да те изненадва.
Всеки миг бъди готов за нови слънца..., за нови светове.
Тогава Великият Дух ще те благослови
и ще се възрадва чрез теб.

* * *

Из „Мъдростта на северноамериканските индианци“ - Ж. П. Бур

[Rhino]

Вестник “Домашно домакинство” (САЩ), 13 май 1955 г.

1 .Вечерята трябва да е готова навреме. Планирайте я сутринта (най-добре е предната вечер, за да не забравите нещо). Предложете му какво смятате да сготвите и го обсъдете. Това означава, че вие се притеснявате за него и се интересувате от нуждите му. Мъжете винаги се прибират гладни в къщи и на масата очакват да ги посрещне любимото им блюдо.
2. Пригответе се. Отделете 15 минути, за да се освежите. Оправете дрехите си, косите - трябва да сте весела и свежа, когато той си дойде.
3. Бъдете приятна събеседница. Необходимо му е да повиши настроението си, да забрави за служебните неприятности, да почуства домашния уют.
4. Почистете къщата. Убедете се, че всичко е подредено и е на мястото си.
Приберете учебниците, играчките, вестниците. Забършете прахта навсякъде.
5. В студените месеци - разпалете огъня в камината. Съпругът ви трябва да почуства, че се намира в оазис на почивка и ред, и ще се зарадва. Освен това, грижата за неговият комфорт ще ви достави истинско удовлетворение.
6. Погрижете се за децата, те трябва да са чисти и спретнати. Пазете тишина. Когато той се прибере, изключете миячната машина, пералнята, сушилнята. Постарайте се да убедите децата да не шумят.
7. Бъдете щастлива от това, че го виждате и нека той да усети това щастие.
Приветствайте го с топла усмивка и покажете искрено желание да го зарадвате.
8. Слушайте го. Вие може да имате да му казвате нещо много важно, но не го правете в момента, когато той се връща от работа. Дайте му възможност той да се изкаже - помнете, неговите теми за разговор са по-важни от вашите.
9. Никога не се оплаквайте, ако се е прибрал късно и е трябвало да го чакате. Нито му правете забележка, ако е отишъл да се позабавлява без вас.
10. Вашата задача - да гарантирате, че домът е място на спокойствие, ред, мир, където мъжът може да отпочине телом и духом.
11. Не го занимавайте с вашите проблеми.
12. Не се оплаквайте, ако той пропусне да се прибере някоя вечер.
13. Създайте му комфорт. Нека най-удобното кресло в къщата да е неговото.
14. Винаги имайте под ръка топла или хладна напитка, която да му подадете.
15. Говорете с тих, успокояващ и приятен глас.
16. Помогнете му да се съблече. Събуйте обувките му.
17. Помнете - той е глава на семейството - не искайте от него да ви обяснява действията си или да ви дава сметка за тях.

[momo]

договор :

Настоящия договор се сключва между

__________________, наричана от тук нататък Любима жена и
__________________, наричан от тук нататък Мръсно животно, за следното:

1. Предмет на договора.
1.1. Настоящия договор регулира личните взаимоотношения между Любимата жена и Мръсното животно.
2. Задължения на страните.
2.1.Мръсното животно се задължава:
2.1.1. Да обожава Любимата жена.
2.1.2. Да прави секс.
2.1.3. Да прави секс поне 2-х пъти в седмицата.
2.1.4. Да прави секс поне 2-х раз в седмицата само с Любимата жена.
2.1.5. Да прощава на Любимата жена всичките и недостатъци (които естествено тя няма).
2.1.6. Да купува на Любимата жена шоколадчета и други вкусни неща.
2.1.7. Да ходи с Любимата жена на кино, кафе, ресторант и други увеселителни заведения поне 1 път на две седмици (през останалото време тя ще се развлича сама).
2.1.8. Да купува на Любимата жена различни скъпи подаръци.
2.1.9. Никога да не напомня, за това, че и е купувал скъпи подаръци.
2.1.10. Да не капризничи.
2.1.11. Да не говори гадости.
2.1.12. Да отговаря честно на поставените въпроси.
2.1.13. След честния отговор (вж. т. 4.1.3) да не избягва удара по главата.
2.1.14. Да не иска невъзможни неща.
2.1.15. Въобще нищо да не иска.
2.1.16. Да не обръща внимание на лица от противоположния пол.
2.1.17. Да и подарява цветя.
2.1.18. Да и позволява да се повози на неговата кола (естествено Любимата жена ще управлява).
2.1.19. Да не нанася вреда на живота и здравето на Любимата жена (на всички останали може).
2.1.20. Да не забравя редовно да звъни на Любимата жена, ако тя не вдига телефона, да звъни повторно докато тя не вдигне слушалката.
2.2. Любимата жена се задължава:
2.2.1. Да се отнася благосклонно към Мръсното животно.
2.2.2. Да не обраща внимание на недостатъците му (които той има много).
2.2.3. Да прави секс.
2.2.4. С радостна усмивка да приема подаръци, цветя, шоколадчета и да ходи на кино.
2.2.5. В присъствие на Мръсното животно да не обръща внимание на лица от противоположния пол.
2.2.6. Да не иска невъзможни неща.
2.2.7. Когато управлява автомобила, принадлежащ на Мръсното животно, да се старае да не причинява сериозна вреда на автомобила или на здравето на Мръсното животно.
2.2.8. Да отговаря на телефонните позвънявания.
2.2.9. Весело да се смее над всички (даже идиотските) шеги на Мръсното животно (естествено ако шегите не засягат личността на Любимата жена).
2.2.10. Да бъде търпелива(в границите на разумното).
3.Срок на действе на договора.
3.1. Настоящия договор действа до настъпването на летален изход на една от страните.
3.2. На всяка от страните се забранява да ускорява настъпването на летален изход на другата страна.
4. Санкции на страните.
4.1. Мръсното животно:
4.1.1. За нарушаване на т. 2.1.4. търпи санкция във вид на лишаване от мъжкото си достойнство.
4.1.2. За нарушаване на т. 2.1.10 носи отговорност във вид на дреха на стойност 500 лв.
4.1.3. За нарушаване на т. 2.1.12 получава удар по главата.
4.1.4. За нарушаване на т. 2.1.16 получава 3 удара по главата и 1 по мъжкото достойнство (или обратното - по избор на Любимата жена).
4.1.5. За нарушаване на всички останали точки Любимата жена има право силно да се обижда.
4.2. Любимата жена.
4.2.1. Не търпи никакви санкции, защото е Любимата жена.
5. Други условия на договора.
5.1. Настоящия договор се издава в един екземпляр, и тъй като на Мръсното животно не може да се разчита, оригинала на гореизложения договор се пази от Любимата жена.
5.2. Настоящия договор влиза в сила от момента на неговото подписване от страните.
5.3. Всички спорове и разногласия, произтичащи от настоящия договор следва да се опита да бъдат решавани по пътя на преговори.
5.4. Настоящия договор не подлежи на разтрогване.
5.5. Да се подпише с кръв от страна на Мръсното животно и с молив от страна на Любимата жена.

6. Подписи и реквизити на страните

МРЪСНО ЖИВОТНО __________________ (____________)
ЛЮБИМА ЖЕНА _____________________ (______________)
“___” __________________ 2009 г.
_________________
Всичко съществуващо е плод на случайността и необходимостта

[Rhino]

Първи читателите на Playboy ще четат Набоков

http://www.dnes.bg/knigi/2009/07/14/pyrvi-chitatelite-na-playboy-shte-chetat-nabokov.74378

[Rhino]

Камасутра - измислена от двуметрови извънземни

http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=182071

[Emma]

http://www.vesti.bg/?tid=40&oid=2323931

Долу бонбоните! - " "Добър ден Фредрик! Казвам се Уилям и съм на пет години. Би ли могъл да накараш магазините да спрат да продават бонбони? Ще мога да спестя парите си, за да си купя гривна и магически зарове "

[Надя]

Бил Гейтс срещу Facebook

Бил Гейтс се отказа от профила си в социалната мрежа, тъй като това му носело много проблеми. На посещение в Индия филантропът се оплакал, че прекалено много хора изпратили искане за приятелство. "Малко след като си направих профила, имах вече над 10 000 съобщения за приятелство." Решил, че вместо да губи време в чудене кой познава и кой не, просто било по-лесно да се откаже. "Твърде много проблеми и просто се отказах. Аз не седя по цял ден пред компютъра. Искам да има компютър във всеки дом, но всички тези технологии само ни губят времето, ако не се ползват внимателно".